Юлияна Атанасова, 10 км на Софийски маратон 2022
Юлияна Атанасова от първо лице: как успя да пробяга 10 километра, само за 4 месеца подготовка

Имах поне три причини, за да реша да се запиша за участие на 10 километровата дистанция в тазгодишния Софийски маратон. Макар че всяка от тях сама по себе си е доста интересна и забавна, няма да ги изброявам, че ще стане цял роман.

Да поискаш!

Ами поисках да участвам в маратона по софийските улици. Да знам,  идеята беше безумна. Още повече, че никога не бях бягала или спортувала  в живота си. А това си е цял половин век, че и малко повече. Много време, няма две мнения по въпроса. 🙂 Казах си, „Юлианке, ако сега не пробваш, никога няма да разбереш можеш или не можеш да избягаш 10 км“ 🙂. Речено сторено. Давах си ясната сметка, че без сериозна подготовка няма как да стане. Знаех от един приятел, че има готови тренировъчни планове, които ако следваш, можеш да се подготвиш да пробягаш 5 или 10 км , че и повече дори. Викам си,  дай да намеря такъв един план. И както сега е модерно, попитах чичко Гугъл. А той ми отговаря – планове за подготовка да искаш. 🙂 И ме засипа с предложения. Да, ама аз не искам какъв да е план. Искам да си е специален план.  План, дето може да накара една 54 годишна, по цял ден седяща на стол в офиса жена,  да избяга 10 км. Но и това не е достатъчно. Трябва и да е жива след това. 🙂 Мисия невъзможна отвсякъде. Все пак чичко Гугъл си свърши чудесно работата и ме запозна с Дани. Веднага почувствах, че тя ще е избраната. The One, както би казала Оракула от Матрицата. Тя ще се справи с тази трудна, откровено да си кажем непосилна задача. Оставаше да я убедя и нея да се захване с мен. Явно съм била доста настоятелна и убедителна и в пристъп на лудост Дани се съгласи да ме тренира. След това може и да е съжалявала, ама късно. 🙂 До тук беше лесната част. Кой каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи.  След няколко дни осъмнах с тренировъчен план и осъзнах, че няма връщане назад. Явно ще трябва и да се бяга и то здраво да се бяга. 🙂 И се заредиха едни дни:  ставане рано сутрин, бягане, умора, HIIT тренировки, пак бягане, пак умора, край няма. Много вярно го е казал Людмил Янков: „Не питай за цената на мечтата“. Веднъж горда от себе си записах и изпратих една тренировка на Дани. Тя я погледна и последва следния разговор:

– Юле, има нещо грешно в данните. Не може да си толкова бавна. Не е реално.

– Дани, според мен си е реално.

– Ама 9 мин на км е ходене, а на теб ти дава дори повече !

– За едни ходене, за други тичане, Дани. 🤣. Вярваш или не, аз си тичам.

Да повярваш!

Дани не се отказа от мен ( казах ви аз, че тя е The One ) и нещата малко по малко започнаха да се случват. Даже започна и да ми харесва.  Не роптаех вече и срещу HIIT тренировките, а как само роптаех в началото.  🤣  Невъзможното преди три месеца, вече ми изглеждаше доста възможно. Започнах да вярвам, че мога да се справя. Важното е да съм постоянна и да не се отказвам. И да вярвам в себе си.  Така, както Дани повярва в мен още в самото начало. Повярвах, че мога да се справя и се записах за участие в маратона.

Да го направиш!

Отидох. Наредих се на старта. Толкова много хора. И аз съм там. Ще тичам и ще финиширам. Сигурна съм. Първите един два километра ми беше доста трудно, а оставаха цели осем. И изненадващо дойде помощ от приятел.  Приятелите ми ме чакаха с плакат до подлеза на ЦУМ: „Преди четири месеца, беше добра идея“. Да, преди четири месеца изглеждаше така, ама в момента… Много добре бяха усетили мислите ми. Шегата им ме разсмя от сърце и лека полека влязох в ритъм. А най ми помогна при изкачванията, когато ми ставаше доста трудничко и се изкушавах да походя, поглеждах настрани към тротоара. Представях си Дани как се телепортира там. Усеща ме, че искам да походя малко и аха-аха да попита: „Сега ще ходим или ще тичаме?“ И аз я изпреварвам : „Споко Дани. Всичко е наред. Аз си тичам. 😂 Няма нужда от точилката.😂“. И така, лека полека за моя изненада  финиширах в контролното време. Благодаря ти,  Дани, от сърце, че повярва в мен и ме взе под крилото си.

Когато много силно искаш нещо, когато работиш упорито, за да го постигнеш, когато повярваш в себе си, няма невъзможни неща! Човек трябва да сбъдва мечтите си! ☺️